Краят на лятото

 

Често си спомням за Варна. Там през есента можеш да преживееш най-тъжните дни в живота си. Когато лятната суета е отминала, тълпите туристи са изчезнали и си вече сам. Когато започнат дълги сиви дни с мрачни дъждове и окаяни есенни листа залепнали по мокрия асфалт. Духа пронизващ вятър, студено е и се чудиш какво още правиш по алеята край „Дръзки”. Улиците са пусти, хората бързат да се приберат и си единствения човек на земята. Странно, адски ми харесва това усещане за самота, болка и тъга...

Приятели, тази история се намира вече тук:

http://veskopetrov.com/?p=2725

тук и в момента е облачно, но не е чак толкова тъжно. Ето ти един виц: Човек се разхождал в Морската Градина и седнал на пейка да си почине. Пред него заства един работник и започва да копае дупка. На метър дълбочина излиза и си тръгва. След това идва друг и я заравя дупката. Нашият човек гледа, гледа ... На следващия ден същата работа - единия копае, а другия заравя. И на третия , и на петия .... Накрая нашия човек не издържал и питал оня в дупката: А бе, човек, каква е тая работа. Ти копаеш, а оня втория заравя. Голям изрод е оня втория. Не втория, а третия, му казал бачкаторът. Втория трябваше да слага дръвчета, но нещо се разболя ..." Чао и поздрави от морето на океана.

Невероятно!

за чудо и приказ, а фарът ми напомня за "Татко Мумин и морето"

поздрави!

I34ela sqm vsi4ko,koeto si publikuval tuk ,v bloga.Mnogo si gotin.Radvam se,4e te otkrih.

И тук си имаме такива сърфисти с хвърчила. Харесва ми да ги гледам от балкона, но не знаех как се казва. Обикновено излизат непосредствено преди и след туристическия сезон. И през другото време има, но по-малко. Вече се усеща аромата на пролет и може би скоро пак ще ги видя.
Да си призная малко ти завиждам за приключенията и възможността да снимаш толкова интересни места...
Поздрави от Варна!

Тайната на хатифнатите
Филифьонката, която вярваше в бедствия
Пролетна песен

Виж тук http://martiniki.blog.bg/viewpost.php?id=119623

са НЕВЕРОЯТНИ. Няма такова синьо!:) А и пишеш добре!

Когато тук небето е синьо това е най-синьото което някога си виждал, когато тревата е зелена, то е най-зеленото, а земята е винаги червена, най-червеното възможно!

Поздрави

...за Веско Петров !

благодаря за прекрасната разходка...
а снимките са невероятни...
поздрави от Пловдив!

Филипето е точен град!

Поздрави.

красиво съчетание на океан и планини, разказваш увлекателно, поздрави!