Прочетен: 4958 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 30.10.2016 21:48
Това е продължението на платото Диенг
В пет сутринта храм Боробудур е все още затворен. Както винаги малко съм подранил, но си уплътнявам времето добре с една вкусна пилешка чорба сото айам в капанчето до храма, където хората са щастливи да имат клиент. Докато сърбам чорбата и си пия кафето, автобусите пълни с туристи започват да пристигат един след друг. Аз се втурвам да ги изпреваря. На входа ми искат цели 220 000 рупии. Това било за чужденци. За жалост не мога да се престоря на индонезиец и си плащам входа като поп. Викам си дано поне моите долари (или дори част от тях) да отидат за поддръжката на това място.
Нали видях колко много автобуси пристигнаха тази сутрин, аз очаквам някаква навалица, но в храма е все още приятно пусто, само няколко самодейни фотографи са заложили стативи за дълги експозиции. Очевидно автобусните туристи се организирват трудно. Този половин час преди слънцето да изгрее е истински магически за мен (въпреки клишето в това изречение). Аз се кефя на всяка секунда; бавно обикалям страните куполи на храма или просто сядам да отпусна гръб върху древните камъни...
После слънцето изгрява и тълпите туристи пристигат. Аз съм неминуемо нападнат от множество ученици и студенти, които искат на всяка цена да се снимат с мен. Вече имам опит и знам че е безсмислено да обяснявам как моята физиономия само ще им развали снимката. Така че изправям се до тях без да мрънкам, усмихвам се и намирам място в нечия снимка за спомен. После и аз ги карам да позират за моя апарат. Всички сме весели и щастливи.
По някое време ми писва да бъда фотографска звезда и се смъквам към по-ниските нива на храма където е сенчесто и спокойно. Там засичам някакъв образ дядка, който обикаля с една дебела книга под мишница, зяпа каменните релефи и клати глава разбиращо. Той много държи да ми обясни че в тази дебела книга са описани скалните релефи изобразяващи живота и учението на Буда. Дядката многознайко ми действа много неприятно. Аз се правя на тапа и му викам, че релефите сигурно изобразяват древната легенда за Рамаяна. Дядката ми обяснява раздразнен че Буда нямал нищо общо с Рамаяна, което всъщност е хиндуистка история. Аз викам а-а-а разбиращо, но продължавам да го дразня, като му казвам, че скалните релефи са доста скучни и ми изглеждат едни и същи – ако видиш една секция от тях, все едно си видял всичко. Тази проява на невежество от моя страна напълно ядосва дядката мнознайко. Той започва да се пени че с дебелата книга той можел да чете каменните фигури като една интересна история с комикси (това даже май беше написано някъде в пътеводителите за Боробудур). Аз му викам браво чичка, поздравления и му пожелавам приятен ден. Разделяме се не особено приятелски...
Натам четете тук (с много снимки):
rumenmarinov.com/bg/borobudur/
С интерес чета пътеписите ти отдавна.
Изчетох, че Боробудур, построен на шест квадратни и три кръгли платформи разположени една върху друга, е украсен с 2672 релефни пана и 504 Буда статуи. Главният купол, намиращ се на най- горната платформа е заобиколен от 72 Буда статуи, поставени във вътрешността на ажурните ступи. Красота!
Благодаря!
30.10.2016 19:52
Чу
Чу
Пътеписите и историите в блога са интересни и написани с много чувство...
осата
03.11.2016 15:58
Браво, Веско, пиши по-често.
http://laval.blog/history/2018/07/11/borobudur.1616917
Ако Ви е интересно. За съжаление не съм бил толкова далеч.