Това е продължението на Мамалапурам

Тази сутрин съм много боен (както винаги). В пет съм вече изчипкан, с прибран багаж и готов за нови приключения. Селото Мамалипурам все още спи потънало в мрак, но на автогарата народа вече щъка в търсене на най-добрия чай, който разбира се можеш да намериш в моята чайна…

Няколко просякини започват да ме тормозят със жестове че трябва да им дам пари да си купят нещо щото са много гладни, но и аз им казвам със жетове: ами аз, аз не съм ли гладен? И аз имам нужда от пари да си купя нещо за хапване (на мен кой ще ми даде?). Просякините не издържат на моята комична пантомима, започват да се хилят и вече няма как да ме тормозят...



Чети натам приятелю: http://veskopetrov.com/?p=6863