Някъде към 4 се събуждам от нежен шум. Кротък дъждец си румоли по платнището на моята палатка. В този миг съм толкова бодър, че ми минава през ума да скоча и да започна деня си рано, но по някакъв начин съм се завъртял  на другата страна и отново съм подкарал агънцата. Сериозна грешка! Когато се събуждам отново, дъждът не румоли а пука, ще ме отнесе. Вече е 7.30, навън се леят порои и аз се чудя какво да правя. Не мога да чакам дъжда да спре, до Ана Бей има почти 600 километра и като го гледам, времето няма намерение да се оправя…

http://veskopetrov.com/