Сбогом двадесети век

† за смърта и гробищата †

 

 

В петък вечер обикновено отиваме към местния pub “The Great North Hotel” да ударим по една, две (или повече бирички). Пътеката минава през малко старо гробище. Последното погребение тук е било през 1910 година. Сега това е исторически паметник, поддържан от общината. Има само около тридесетина гроба и по-скоро прилича на парк.

Приятели, този постинг се намира вече тук:

http://veskopetrov.com/?p=930

Но забравата е такава - тъжна!

и си толкова безсилен пред смъртта, а тя прибира при себе си първо добрите и стойностни хора - за съжаление !!!!

Мислех че М.Марсо не е жив отдавна и преди дни с учудване разбрах че е починал. Преди време търсих в ютюб клип с неговата пантомима Маската, но не намерих - пак ще потърся. Надявам се след смъртта му да се е възобновил интересът към неговото изкуство. В БГ преди имаше един прекрасен мим Вельо Горанов, когото с удоволствие съм гледал няколко пъти.

Като студент едно ит нещата, които правех на студентските бригади беше разходка из гробищата в селото. Наистина може да се види много дори в едни селски гробища. Имената са доста различни в различните села. Имаше например едно католическо село във Врачанско, където мъжките имена бяха или Франц или Йозо.

Сега има доста тъжни гледки - празни гробове. За да са сигурни, че всичко ще бъде наред след смъртта им, хората са си купили място, оградили са го, направили са паметник или паметна плоча, изписали са си имената и годината за раждане. Оставили са за наследниците само да изпишат годината на смъртта и да поставят порцелановият портрет.
Обикновено единият е починал, а на плочата са изписани и двамата съпрузи. това го имаше и преди 30г. Сега има абсолютно празни гробове.

Предполагам че вече са се сетили да направят виртуални гробища... Защото има много българи в чужбина, които имат нужда да посетят гробовете на близките си.

Преди време бях в Арлингтън - гробището на Вашингтон ДЦ. Превърнато е в атракция - платена. И посещаемостта е доста голяма... Чак се ядосах, като гледах някакви жизнерадостни негри с усмивка на уста те развеждат покрай гробовете на известни личности - Джон, Джаки, Роберт, покрай мемориала на падналите във виетнам, покрай гроба на незнайния войн... Има специално влакче, като в курортите... Семейства, туристи, облечени в тексаски стил лижат сладолед и плюскат разни неща... Гадост!

хубав и написан с любов към живота пост:) Малко хора биха се престрашили да кажат, че на гробища е хубаво. Браво!

Врачанското село се казва Бърдарски геран

Бил съм в Крушовица и Търнак. В Славовица също - врачанско, но там са православни. помня гробищата им, защото има старо и ново гробище - старото е в свлачището, кръстовете са запокитени на разни посоки, защото не всички хора са преместили гробовете на близките си... тогава - преди около 30г.

този прекрасен постинг на една тъжна тема...

понякога съм си мислил за смисъла на грабищата. хайде за пирамидите и тракийските могили - имам някакво обяснение - огромната суета, жаждата за вечен живот.
но за обикновеният гроб - един от милионите... ?!

Може би странен, но крайно интересен постинг, поздравления :)

V detstvoto si jiveeh vuv Varna to4no sre6tu starite grobi6ta i aleqta s kestenite. Dosta krasivo mqsto. Kakto se 6eguvah s priqteli jiveq sre6tu grobi6tata, dano skoro ne jiveq sre6tu nas:)

Taka e, grobishtata i nadgrobnite pametnici sa razkaz za jhivota (kratuk). Poznavam chovek, koyto e spodelyal s men kolko e "hubavo na grobishtata". No ne vseki e taka. A ne gi haresvam ososbeno. No kakto kazva avtorut na tova essay: "navremeto" da minesh v 12:00 AM prez grobishtata si beshe Test za smelost. Beshe na moda, pravili sme go.

Mnogo hubavo Essay!

Zashtoto e ot surce, ima mnogo hubav style na pisane. Tryabva da produljhava da pishe. Pozdravi i uspehi!

Edno vreme na selo igraehme v staroto (ne funkzionirasto) grobiste. Goliam kef beshe.
Blagodaria che napomni za minaloto dtstvo.