Когато бях малък, баща ми свиреше на цигулка. Аз тихо заставах край заключената врата и го слушах как свири в другата стая. В тези моменти си мислех, че няма по-красиво нещо от неговата музика. Тогава още не знаех, че това е бягството му от действителноста. 


Приятели, Музиката се намира вече тук:
http://veskopetrov.com/?p=3656

поздравления!:)

болката създава красота,но Душата,поне моята,бяга от тази красота и търси радост...

Всичко е оплетено толкова сложно, но за жалост радоста е празна без да има някаква красота в нея. Пак стигаме до болката, с която сме щастливи.

вече не помня коя казва ,че Бог бил в Яйцето и от любовна тъга го счупил и сътворил Вселената.А също и че карайки ни да чувстваме силна тъга ни води по своя път....

Най - сетне дочаках :)) От доста време очаквах този и следващият пост :)) Благодаря

Само да си търпелив/а... :)

Радвам се да те чета отново-препрочетох пак за Яйцеглавия и "Гладът"-неслучайно си удебелил буквите тук...наздраве!