Разчувствах се. Тъжно е и все пак ме настройва носталгично, връща ме към детството - моменти, когато съм си мечтала за нещо вкусно с месеци и все пак съм била някак щастлива...

Но така израстват добрите хора по тази земя, те са истинските двигатели на човешкия живот, защото знаят цената на хляба и солта, защото са разбрали основното в живота - бъди човек и ако трябва бъди добър до смърт!

Поздрави от Алата ! Аз съм от Бургас. Отраснах в близост до Морската градина- абе направо в нея си прекарах детството чудно и реших да те попитам описаните от теб "барабонки" дали не са познатите ми вкусни "джидживки" ? Дърветата стават за катерене, а плодът на външен вид.... си го описал :)))

Извинявам се, че се подписвам неблогната още, ама имало епидемия и чакам да проследя ремисията на болестта на някои майстори на словото!
Успехи и шедьоври желая !!!

Радвам се да те чуя.

Трябва да е същото – “барабонки” във Варна, “джидживки” в Бургас. Когато са зелени, са хрупкави, почти безвкусни, но имат свеж, зелен дъх. Като узреят, добиват тъмен червенокафяв, близо черен цвят, почти само костилка и люспа, но аромата не може да се сбърка с нищо. Само внимаваш да не счупиш зъб.

Време е да си направиш блог. Ще ми е интересно да прочета спомени за Бургаската морска градина. А с финапите как бяхте там: http://www.tradewindsfruit.com/jujube_pictures.htm
На никого не мога да обясня какво точно е това. Може би разте в Гърция.
Поздрави и успехи!

По-късно разбрах, че плодовете му били сред любимата храна на йогите. :-)))

и аз съм израснал в морската градина. веднъж като се прибрах в къщи заявих, че съм ял и не съм гладен. сещате се какво съм обяснил, че ми е била храната. получих порция присмех и строг тон да сядам да ям ,,истинска храна,,.
джидживки, хинап-да. ама барбонки казваме на един заешки продукт, дето не се яде :)