Признавам, не знам как се заварява, но след две седмици без работа, съм готов на всичко.

Румънците клатят негативно глава и очукания фолксваген се завърта към албанците, които седят настръхнали от другата страна на шосето. Той не се бави дълго при тях. Албанците все още не знаят езика и видът им е доста кръвожаден. Аз съм последната му възможност. Швайсер, пита той докато върти стъклото надоло. Кимам сдържано, гледам да не надуши колко съм закъсал. Десет часа, двадесет евро. Кимам отново - става, щом няма бетон или копане. Но и да има, пак ще се съглася, откакто се появиха албанците, става все по-трудно.


Приятели, този разказ се намира вече тук:

http://veskopetrov.com/?p=3658

си някъде в Европа или...
Привет на трима ви във всички случаи:)))

просто няма друг избор...
винаги

пп. успех

Благодаря!

В Австралия сме и доста от горния текст е художествена измислица.

Всичко е наред!

Радвам се:)))
Нали пишеш все документално, та...;-)

Скоро пак за Индия :)

Не бих искал да чета нещо,написано по поръчка,ама (препрочетох за Яйцеглавия и "Гладът") спомените и мириса на море не те ли заливат като вълни след буря...

Да бе, периода с Яйцеглавия е много интересен, пак си спомням разни неща. Ама толкова други истории искам да разкажа...